Monday 27 March 2017

tired of my own damn self


(oh daddy i'm hungry
please give me some money
oh mom can i have
your last cigarette)

знаете ли какво

тъй като супер ми писна да си подбирам думите за тоя пост, просто ще напиша каквото се сетя
въртях tired of drinking около половин-един час, то мила робърт я въртях около три часа измежду игрите на тривиадор, мрънкането ми, което владо се наложи да търпи, и преписването на едно ново стихотворение на лаптопа ми. и се намерих там някъде измежду акордите.
мила пее i'm still here in sofia/ with my dreams so big. смисъл, не съм софия, в силистра съм, но мечтите ми пак са толкова големи, колкото и нейните най-вероятно.
дори са определено толкова големи, защото ми тежат в костите и се опитвам да ги осъществя наведнъж, а не успявам, и се чувствам тежка от това. прекалено много съм тук, когато ми се ще да съм там. "там" са ужасно много места, всъщност, просто искам да се разпокъсам на хиляда и да се разпръсна по света като глухарче.

понякога запецвам жестоко, като сега, и копая все по-надолу и по-надолу в търсене на същината на проблема. какво още мога да изкореня, за да се подобря? ала се губя в целия хаотичен процес и накрая осъзнавам, че продължавам да седя насред собствения ми хаос в малката ми стая, в същото легло, в което спя от май вече тринайсет години, заедно с милия ми лаптоп и старите завивки, оказали се най-верните ми спътници.

опитвам се да се отърся от миналото и да намеря нещо ново, но всичко е зарибявка за месец-два и после го захвърлям.
днес следобед си мажех филия; аз винаги стигам до гениални умозаключения, докато си правя сандвичи - и се зачудих какво ще ми щукне след две години, дали пак така ще си правя равносметка за шестнадесетгодишността ми, дали след четири години ще се чудя какво е било преди две. смисъл, не мога даже да изразя това, което точно искам да кажа, щото аз днеска си мислех колко коренно различна съм била примерно на единайсет и как съм запазила в себе си изключително малко неща от тогава. и по тая логика, кво ще пазя? дали сега съм стигнала до някаква повратна точка, която ще остави по-траен отпечатък в характера ми от всичко останало досега?

и също така, осъзнах силата на имената. затова смених името на блога. в момента съм повече "миха" отколкото съм някоя друга. всеки ми прякор изразява някаква различна част от мен, с по-особени качества от предходната. сега ми е много "миха" фаза. честно да ви кажа, не я изживявам лесно, но това звучи прекалено драматично, така че ще спра дотук.
очите ме болят не от много, много слънце, тютюнев дим и вино, а от взиране в скапан екран и забилост вкъщи цели два дни поради лошото време. направо се отчаях, честно казано. от себе си.

как се живее балансирано изобщо, защото изгубих много енергия бъдейки твърде лежерна, после твърде енергична, твърде разхвърляна, твърде подредена, твърде съсредоточена, твърде разкоцентрирана, твърде сериозна, твърде безотговорна, твърде не-ме-ебе, твърде защитавам-принципите-си-до-гроб.

искам огромна купа череши, изстудено пиринско и компания, с която да споделя най-великите почерпки на света. 

1 comment: