та, за мечтите. понякога ме удря една определена вълна и живея с мисълта за нея, докато не я изцедя. мога да кажа, че съм изживяла вече хиляда животи, защото повечето време прекарвам в главата си, създавайки потенциален идеален живот, докато реалният ми едва се крепи.
в рамките на последните няколко месеца исках:
- голямата ми любов да може задължително да свири на китара. аз ще пиша текстовете, а човекът до мен да създава инструментали. предпочитам звученето на акустичните китари. и да, на някой покрив сме, имаме евтино вино, но не от класата на юнашко или механджийско; милото либе свири, гледаме звездите през леко замрежен от алкохола поглед, пеем.
- живея в блок, където има fire escapes. като тези в америка. идеята ми дойде още когато четях "закуска в тифани" за първи път през лятото на 2014. холи се промъкваше през прозореца на разказвача, забравих му името, именно през fire escape. не знам, изглежда ми идеално да мога да се измъквам навън когато си поискам, без реално да трябва да излизам Навън. и пак да го правя през нощта. даже бях намерила снимка, която ме вдъхнови за самата мисъл. ето я отдясно.
- а въпросният апартамент е с тухлени стени. или поне тапети, имитиращи тухли. има цветя навсякъде, ръчно набрани букети и може би някоя-друга саксия. най-вероятно, като се знам каква съм, няма да имам пари за библиотечка, та книгите ми ще са складирани на купчини.
- пътувам много. поне веднъж съм пътувала на стоп. успявам по неведоми начини да събирам пари. фотоапаратът ми е винаги с мен. снимките ми са cheesy и типични туристически, защото не обичам да снимам особено много забележителности, когато съм в друг град. вместо това се забивам в малки книжарнички и подкрепям местния бизнес, хаха. слушам "лондон париж берлин" на остава и не мога да спра да си мисля за париж. напоследък много ми се ходи в париж.
- защото бих се занимавала и с кино или театър. в края на месеца ще идват преподаватели от НАТФИЗ и нямам търпение да посетя постановката, а ако ми се отвори парашута - и лекцията, която ще изнесат, защото е в учебно време. хич не ми се занимава с класната за отсъствия... за киното - не искам да съм оператор или режисьор, искам да съм сценарист. напълно в мой стил би било да пиша сценарии за някакви ъндърграунд филми или пиеси, които реално никой не би се навил да режисира, защото трудно ще пробият.
- започнала съм да рисувам отново. не е като някога да съм се Занимавала с рисуване или да съм била наистина добра. просто обичам да рисувам. кара ме да се чувствам добре.
- всичките тефтери, които имам, са изпълнени от-до с идеи за романи, разкази, може би пиеси и много, много поезия.
- дали нямам издадена стихосбирка?
- не знам, но имам пишеща машина.
- ходя по много, много концерти, изложби, литературни сбирки.
- имам милиарди татуировки. добре де, няколко си там... няколко, колко да са. не знам. искам много. постоянно имам някакви идеи за дизайни в главата си, но искам всичко да е точно и перфектно, особено относно позиционирането. аххх, искам да съм платно за татуистите просто.
- а може би голямата ми любов не може да свири на китара и аз съм се научила най-накрая. поне wonderwall на oasis да мога да свиря, нещо просто.
- издала съм стихосбирка/ сборник с разкази/ абе нещо мое в хартиен формат. дори и да не съм продала целия тираж или само избрани от мен да имат екземпляри. ще ме има на хартия някой ден!
- изкарала съм всичките си читави снимки и съм си ги рамкирала, за да бъдат окачени по стените на дома ми. не защото съм добър фотограф, а защото обичам да се връщам към минали моменти от време на време.
ако се случи така, че да успея да сбъдна поне половина от този списък, ще ви уведомя.
или вие може и и да знаете. кой знае, ами ако съм известна??? боже опази.
аз си лягам, че май стана време.
видяхте ли розовата луна? защото аз не успях да видя розовото, а най-добрата ми приятелка - да.
No comments:
Post a Comment