1. 17 години се заблуждавах, че... сродната душа е само една.
не е. няма нищо лошо в това да намираш сродните си души в различни хора, в отделните моменти от животите си. с един кафето ми е най-сладко, с друг ще прекарам остатъка от дните си, трети е музата на всяко мое произведение. остави се на хората да те обогатят и не преследвай някакъв си там Единствен.
(каза тя, страдайки с риби в празен седми дом)
2. бързане, бързане, бързане.
спри да бързаш, поеми си въздух, огледай се, оцени живота! така си се затичала, че пропускаш и крайната цел, и началото не знаеш къде се е дянало, да не говорим за действията, случващи се по средата. кошмар, отчаяние, трагедия!
3. любовта между двама души не е непременно знак, че си принадлежат един на друг завинаги.
(ауч, да, знам, и мен ме боли)
4. не може да си наясно с всичко, тепърва научаваш как работи света.
мамка му, за първи път успя да свариш яйца април месец, цяло лято прави смотани палачинки и кексове, като пържиш яйца, отдолу загарят и цялата кухня се опушва, но стават ли за ядене? стават! и не можеш да сменяш крушки и като цяло си супер смотана, Михаела, но ще се научиш някой ден!
5. хората все още не могат да четат мисли. споделяй, говори, комуникирай!!! смъкни товара от плещите си, ще ти олекне.
6. или прави нещата със страст, или не се захващай изобщо.
7. ВСИЧКО Е В СКАПАНАТА ТИ ГЛАВА.
и доброто, и лошото. светът е такъв, какъвто ти си го направиш. яде ти се ябълка? захапи зелка и се преструвай, че има вкус на ябълка, без да мрънкаш за липсата на пари за килограм ябълки и качеството на зелката.
8. поставяй се повече на мястото на хората. върви в техните обувки, докато не ти излязат пришки.
9. не си Исус, не си богинята майка земя, ти си Просто Един Човек и работата ти на тази малка планетка е да се бориш за твоя собствен живот, не да спасяваш нечии чужди. мисли за себе си и как да измъкнеш първо себе си от блатото. чак после се замисли за останалите.
10. следвай интуицията си.
(или тази на Косьо)
11. пиши, снимай, рисувай, учи езици.
забравяш единствените си удоволствия за по месеци, дори години. похарчи десетки левове за красиви тефтери, които стоят празни, пръсна цяло състояние за DSLR, пазиш рисунките от пети клас, защото ти е драго да гледаш колко усърдно рисуваше тогава. къде изчезна мотивацията? къде изчезна желанието?
12. не спирай да вярваш за миг.
дали има или няма случайни неща, не ти е известно. с години вярваше в съдбата и я използваше като средство да си обясниш света. после ти разбиха сърцето и стана огромен нихилист, загърби "вярата си", все още не знаеш по къде си.
може би всичко е перфектно изчислено. не е твоя работа да го мислиш.
13. няма субстанция на света, която да ти помогне да си решиш проблемите. може само да ги задълбочи. решението е вътре в теб, светлината е вътре в теб, погледни точка 7. и създай мечтания от теб свят. не се съмнявам в красотата му.
14. всичко има край. (само саламът има два.)
да, хубавите моменти ще приключат. лошите след тях също. животът е един безкраен цикъл, поредица от злощастни и не чак толкова злощастни събития. не го приемай негативно, де, това е истината. извлечи максимума от нея.
15. пътувай, ходи на театър, посещавай повече библиотеката, използвай всяка възможност да се развиваш.
16. напомняй на любимите си, че са важни за теб.
17. прощавай. изразявай чувствата си (здравословно). обичай. живей.
колкото повече пораства човек, толкова повече си няма на представа
какво
прави
с
живота
си
и
май
само
го
пропилява
точно
когато
не
трябва
да
го
пропилява.
ай наздраве, защото точно това се чуваше на 16.09.2017 г.
