нищото има едно бяло (дясното) и едно черно око (лявото). високо е метър и деветдесет и шест, въпреки че заема цялото пространство. не питайте за ръста, ще вземе да ви се обиди. кожата му е почти прозрачна, така че е малко трудно да различиш дясното око. гледа те пронизващо, обсебващо. стараеш се да запълниш гигантската празнина с думи, картини, звуци и всички навици, които ще те отвлекат от грозния преследвач.
не се получава. и с нищото се сближавате.
***
има и лоша компания, но хората рядко я споменават. виждат, че си разумен човек. доверяват ти се да правиш добри избори и да разсъждаваш върху последиците от собствените си действия. не обръщат внимание на внезапната промяна - сякаш всичко твое ти бива отнето, докато не останеш мъничка, мъничка черупка, абсолютно безлична сред останалите.
нищото изведнъж решава да се запознае с приятелите ти и започва да излиза с тях от твое име. стотинките му са фалшиви и кафе машината отначало не иска да ги приеме, но скоро свиква със залъгващата им тежест. напитката не действа. контрастните очи все така блуждаят в далечината, взели назаем цвета на твоите за заблуда на противника. няма торбички под тях. нищото и умората са добри приятели и то успява да я убеди да не навестява новото му тяло, отново, да не заподозре никой случващите се аномалии.
***
нищото е най-лошият съветник. съска в ушите като змия и от звукът трепериш. искаш или не, подчиняваш му се. само и само да спре съскането. говориш неистини, молиш да те оставят на спокойствие да дишаш и се усамотяваш в мрачния ъгъл, ставайки едно цяло с Господаря.
нищото е образът в огледалото в четири след полунощ, полу-размит, отчужден, студен и далечен. крие се в домашната прах, когато не е вътре в теб, и чака удобен момент да те нападне, ти, сладка и любима жертва.
***
нищото надделява над всичко и спасение няма, а ти наивно се опитваш да го прокудиш, без да осъзнаваш колко бързо потъваш все по-надолу. дъното е самотно. за сметка на това, дъната на бутилките не изглеждат толкова самотни. пепелта в пепелника е заживяла свой живот и рисува сцени по стъклото.
всичко грозно оживява. на твой гръб.
