открехване

из телефонни записки от 2:13 часа, 18 април 2017

разсъдък се губи най-лесно от ненужно пазени тайни и отричани мисли. всичко отива в бунището на мозъка, наречено подсъзнание, и те тормози ежедневно. обикновено подобни адски създания излизат през нощта, или под влияние на субстанции, а наистина кофти случай е да приемат външна форма през нощта под влияние на субстанции. в крайна сметка, винаги намират как да се канализират. проблемът е таймингът.
когато подобни словоизлияния се случат, обикновено означава, че си просрочил времето. умът ти е бил разяден без да осъзнаваш и причината за безсънието ти не се е криела в обсебващия, неземно добър сериал, а в опитите да се разсееш от причината за нещастието ти. и ето те - трябва да си буден след 4 часа, а сън не те хваща от всички възможни ситуации в главата ти. ситуации, където най-накрая казваш всичко на въпросните хора
някои неща се въртят в главата с месеци, докато не изгубят значение. поне си мислех, че губят значение. но, подобно на закона за запазване на енергията, значението не се губи - променя се. и продължава да съществува, трансформирано и разпростряло се до все по-далечни кътчета на ума.
вече подсъзнанието няма намеса. осъзнаваш нещата. изплуват на повърхността. само търсиш подходящи място и време. които, всеизвестен факт - не съществуват. продължаваш да се мъчиш. съзнателно. и се чудиш дали има смисъл от всичко това, защото ”всяко нещо с времето си” и ”ако трябва да се случи, ще се случи”.

неземно добрият сериал, обсебил ме последните дни, е ”как се запознах с майка ви”. тук ще призная грях - предпочитам HIMYM пред ”приятели”, поради единствената причина, че се свързвам повече с героите, най-вече с тед. цял живот търси голямата любов? цял живот разчита на знаци от вселената? АМИ ЧЕ ТОВА СЪМ АЗ! но идеята ми е друга - когато робин откри за алергията си към омари, започнаха да ѝ се ядат само омари и преяде с тях. тогава ѝ се отядоха.

същото е с адските, токсични мисли - докато не избият отнякъде, докато не открехнеш входа на мрачната част на подсъзнанието, за да влезе светлина, никога няма да си напълно свободен.