импулси

внимание.

този пост говори единствено за следване на импулси в името на добри цели и най-вече изкуство. моля не следвайте съветите ми, когато от действията ви може да последват наранявания за вас самите и за околните. или за портфейла ви.

благодаря ви за вниманието, приятно четене.

тая статия ми пратиха. обаче аз нали... пратите ли ми нещо, десет часа ще го чета, защото правя по петдесет неща наведнъж. следя текста на песен. имам отворен клип-компилация на котки. междувременно се сещам, че имам да чета "робинзон крузо", отивам в читанката и прочитам един абзац, че после ми пишат в месинджър...

та така де, зачитам се в статията, внимателно, обичам да чета предисториите на нещата. и очевидно обичам да ги пиша (между другото, пак да ги спомена тия ВЕЛИКИ ЕСЕТА - пиша дълги въведения)

В НАЧАЛОТО НА СТАТИЯТА ПИШЕЕЕЕЕЕ:

The bittersweet thing is, the death of my father was the birth of my photography career. Suddenly, my photos displayed emotion. They displayed stories and purpose and a sense of beautiful dismay, which was a direct mirror of how I felt on the inside. I poured all of my feelings and struggles into my work. I learned how to control how I felt and funnel it all into my ideas. I finally learned how to make the connection between imagery and emotion, and for once in my life I was satisfied and proud with what I was creating.

половината си живот се (")занимавам(") с някаква форма на изкуствата. мъчела съм се да рисувам (тъжно поглеждам към всички, които са се мъчели да ме научат - толкова си мога!), най-добра съм с думите, от време на време снимам.

подобно всеки мразя позьори. така де. не харесвам. честно казано, чувствам се персонално засегната, когато хора, които правят нещо за спорта, се намесят в моето си пространство, моето си поле на работа. и съответно в това на другите, обаче в момента става въпрос за МЕН, така че ще говоря единствено за себе си. малко или много този блог е създаден за това. тоест, много.

онзи мой предишен блог. тия поля от слънчогледи. ами умряха слънчогледите. не защото не се грижих за местенцето, милото ми местенце, аз още си го обичам от тук до края на вселената и обратно; умряха ми слънчогледите, защото НЕ ПРАВЯ НЕЩО, АКО НЯМА ДА ВЛОЖА СТРАСТ В НЕГО. за там страстта беше умряла, защото 

1) позьори-книжни-блогъри, които до известна степен поддържаха блогове, за да получават безплатни книги от издателствата

2) както съм споменавала, омръзна ми да говоря за книги, за които ще намерите еднакви рецензии на двайсет места

3) ако ще говоря за книги, от сега нататък ще говоря за книги, които имат специално място в сърцето ми

4) пишех постове почти по задължение. когато реално имах някаква идея за пост, умираше в съзнанието ми. защото, обърнете внимание на заглавието, не следвах импулса

5) аз затова и трудно пиша - не умея да улавям импулси, идеите излитат, няма я тръпката, без тая тръпка как да съм сигурна, че думите ми имат живот?

нека по същество...

искам хората да спрат да правят нещата за спорта и вместо това да намират по едно малко удоволствие, за да бъде "добре свършена работа", а не наполовина свършена работа! или, по-лошо - СВЯСТНО СВЪРШЕНА. ужас.

вчера най-добрата ми приятелка намерила някакво подобие на статия "какво господ е казал на различните зодиакални знаци" и беше любопитно, защото може би най-накрая страхотните черти на великите ДЕВИ бяха изтъкнати. направо ще ви покажа скрийншота, за да видите колко е достоверно:

да не вземете да си помислите, че ми е наистина пък толкова голямо егото. смисъл, да, имам слънце в I дом, но и чувството ми за хумор си е бая смотано и понякога само аз си го разбирам и само на мен ми е смешно

с други думи, изпитвам нуждата да ви коря до един, защото искам да мръднете напред. това не е болният перфекционизъм на някои хора, а просто амбиция за един по-хубав свят. с по-хубави личности, импулсирани от живота и действащи от тръпка, породена в тях.

също така, слънчогледите умряха, защото нямаха импулса да продължат да се развиват

дали тук ще посея едно огромно слънчогледово стъбло? вместо бобово, разбирате ли

обичам да задавам въпроси

не обичам да отговарям на тях

много си променям гледната точка

има много варианти за отговор

не ме питайте нищо

аз действам от импулс

нека ви питам

защото ще ви питам от импулс

затова въпросите ми не са случайни

ни

ко

га