преди два дни гледах клип на една от малкото booktuber-ки, които още следвам и харесвам - ариел бисет. конкретната тема е дали човек може да бъде едновременно минималист и книжен плъх, предвид факта, че повечето читатели имат огромни колекции от книги.
после се забих в гугъл да търся статии и да почета това-онова за минимализма като начин на живот. концепцията ми се стори освобождаваща. по-скоро не цялостния начин на живот, защото ми се вижда по-скоро като ограничение, а аз се опитвам да не си налагам ограничения; именно онзи аспект, свързан с освобождаване от ненужното и несъщественото ми привлече вниманието.
(0:00, тук правя пауза, за да си пожелая нещо)
(край на паузата)
като читател, моментално погледнах към колекцията си от книги. заглавия, закупени преди месеци и години, към които съм изгубила абсолютен интерес. други, които не са оставили никаква следа в мен. трети, които предпочитам да изгоря, отколкото да призная, че са литература и че съм ги прочела.
обаче не е работата само в книгите.
по принцип си живея в пълна кочина, трябва да си призная. навсякъде около мен 24/7 има вещи. много са боклуци, други имат "сантиментална стойност", трети са ми свързани с училище.
и така трупам. купчини. кочини. дали е случайно, че "купчина" и "кочина" звучат толкова подобно?
тия дни си ме гложди желанието за пълно или поне частично освобождение на енергия, разбирате ли. НА енергия и ОТ енергия - ако като мен вярвате, че всяко нещо носи определен заряд, положителен или отрицателен.
ако ме питате какво трупам, ще ви кажа спомени. сантиментална съм. имам слабост към материалните неща и стигнах до тоя извод последния половин-един час, гледайки стаята си. разсъждавайки все повече и повече, осъзнавам, че задържам всичко и бавно се превръщам в кошче за енергия и спомени.
може би кочината ми е дефинираща част от цялата ми личност. обичам да ми е подредено, но само след няколко минути до най-много два часа ми става тягостно от това да седя в място с РЕД. цикълът се повтаря отново и отново.
ред и дисциплина водят до изкривяване на подреденото пространство води до хаос води до умора от хаоса води до ред и дисциплина водят до изкривяване на подреденото пространство води до хаос води до умора от хаоса води до ред...
в момента съм на етап умора от хаоса и е време за освобождение. далеч не подредба... просто освобождение.
Толкова relatable, усещам как и аз трябва да предприема нещо подобно в скоро време. (:
ReplyDeleteако смяташ, че имаш нужда - давай!
DeleteТози пост ми дойде като глътка чист въздух. <3 Аз също съм доста сантиментална, колкото обичам да ми е подредено, си събирам най-различни неща. Прегръдки.♥
ReplyDeleteне е хубаво прекалено да се затрупваш с каквото и да е все пак : )
Deleteпрегръдки! 💙💜