нови начала pt. 2 и поредната интродукция

най-вероятно се чудите къде е част 1, щом заглавието е част 2. просто: опитах се да напиша пост със същото заглавие в другия си блог.

от доста време насам не се чувствам себе си там. много странно, нали? моето си място, моите си думи да не ги усещам наистина мои. една вечер мозъкът ми реши да е странен за пореден път и бях щастлива до немай къде, беше ми топло и имах енергия сякаш от две хелчета. за малко да изтрия polqotslunchogledi. разбира се, радвам се, че се въздържах, но не мога да спра да усещам сякаш нещо не е наред със самия блог.

май нещо не е наред с мен. така де, "не е наред". смисъл, май съм прекалено променена, за да стоя там, да творя там. четейки старите си постове, ми става адски носталгично. знам че не е хубаво да прекарваш време в миналото, но това не е поглед назад, не е ретроспекция - това е връщане към корените. корените са онези постове, които нямаха особен смисъл. корените са не-следването на определена тема или на определен начин на писане.

или определен начин на мислене.

всъщност цялата идея на промяната е въпреки смяната на състояния, на мисли, възгледи, идеи, настроения, да се върнеш към корените си. иронията е, че имам проблем с първата чакра - не съм заземена. аз съм ходещ на пръсти хаос, буквално. преди ходех на пръсти редовно след като гледах едно аниме, защото там героинята беше казала, че колкото по-висок си, пó си близо до звездите.

време е за промяна, която ще ме върне към корените ми, а не съм аз, ако не споделям с интернет пространството. меркурий и венера във втори дом, не че нещо.

косата ми е много по-къса, скоро дори няма да бъде кестенява.
но по-слънчева не съм изглеждала.
тая тераса е легендарна.
страхотно е да слушаш july на slo burn там, докато слънцето ти пече в очите.
а ти си леко с махмурлук, дееба, тъй кат' стане.

би било логично да направя някакво представяне, щом това е начало, макар и да не си падам особено по това да се представям. изведнъж забравям коя съм.

по име, михаела. не го харесвах особено преди. още ми звучи странно. предполагам ми отива.

16 на години. по навик ми идва да кажа 15 на моменти.

живея на майната си в един малък крайдунавски град в североизточна българия, но "дом е там, където дупето ти седне".

напоследък пътувам често.

по принцип чета много, но последната половин година това се е променило. не че не чета изобщо. не че не излизам с натежала раница от книжарници (най-често книжарници втора ръка). просто се опитвам да се "включвам в живота", след като 15 години го прекарах малко или много като аутсайдер.

любимата ми книга е "предимствата да бъдеш аутсайдер" все пак.

не обичам да гледам филми особено много. нито пък сериали.

музикалният ми вкус е по-голяма кочина от мен. съдейки по името на блога, надявам се сте заключили, че си падам по led zeppelin. също така минавам от black sabbath на миле китич, на wosh mc, на pink floyd, на някакво техно, на тони стораро, на черно. мисля в песни, изразявам се в песни. най-вероятно ви свързвам с определена песен или група.

пиша. но съм непостоянна.

не съм непостоянна само в писането. наясно сте.

предпочитам да пиша с малки букви, защото съм tumblr hoe. мързи ме да натискам шифт, естетично е, отива ми. да пишеш с главни букви изглежда... формално. пък аз не съм формална. не обичам да бъда. неестествено ми е.

дева съм. асцендент дева, луна в овен.

да сме си честни, алкохолът е як. когато не прекалиш с него. и като ти мине махмурлукът, пак е як. любимата ми бира е пиринско. повече не пия чиста водка, особено савой. като цяло избягвам водка. тия дяволи, руснаците...

снимам любителски, но не отричам, че ми се получава в повечето случаи. и приятелите ми имат заслуга, че са много фотогенични. пък аз не съъъъъм, мрън.

много псувам. нямам намерения да спирам, де.

за пореден път не съм наясно накъде се насочвам. не знам какво ще бъде това място. има много въпроси и още повече отговори. има много видове "мен". и като си Мен, и вярваш в паралелни вселени, е тогава става едноооо... пълно мазало, брат.

много анализирам, типична дева. ама как да не анализирам, като всичко може да се случи, всичко е възможно, никога не знаеш какво те чака зад ъгъла, не знаеш какво те чака и в космоса, защото там пък хептен няма ъгли и нещата могат да дойдат от всяка страна, уааау!

i'm dazed and confused.

i ramble on, and on, and on.

call me however you want.

много натискам ентер. не понасям всичките си мисли да са на един ред. създава ми проблем с писането на есета, като се замисля. също така, не мога да избера как да са ми конструирани параграфите. обичам да пиша есета, но е трудно да си толкова объркан, да имаш много да кажеш, пък да имаш една тема и една теза.

трябва да се упражнявам да създавам силни тези, които да следвам.

като цяло трябва да се науча да следвам някаква пътечка. указания. да не хвърча безцелно, макар че вярвам в смисъла на всеки акт. всичко винаги те отвежда донякъде.

ала понякога пътят е толкова дълъг...