не бих побрала цялата 2016 в един пост от типа "равносметка". не съм и човекът, който си поставя резолюции, защото създам ли някакъв план, той се проваля. вселенски ебавки. с тези изречения искам да кажа, че не мога да побера изминалата година в един пост, защото никога не съм имала толкова динамична година, но от някаква странна ревност не съм споделяла почти нищо от нея. изключваме профилът ми в инстаграм - това са моментни снимки и никой не знае за спомените зад тях.
та, искам да се науча да споделям с повече хора. дневниците са за най-личните мисли, ала има и някои... глобални. ако мога така да ги нарека. и те принадлежат повече тук.
някои от най-кофти чувствата са някой да си замине от живота ти и да знаеш, че няма да се върне. други пъти е освобождаващо, защото боклукът се е изхвърлил сам. *ба дум тсссс* и, очевидно, прочитайки заглавието, това е за всички онези, към които вече не храня същите чувства - но също и до онези, с които нещата са висели на ееебати здравия косъм.
някои неща е по-добре да се премълчат (а го казвам аз, проповядващата болезнена откровеност) и да не бъдат научавани.
а някои просто не могат да се кажат вече, боли да бъдат изкарани наяве или е трудно да си преглътнем егото.
1. наскоро те сънувах и ми се извини. реално няма за какво да ми се извиняваш. случва ми се да се сетя за нещата, през които минахме заедно, и ми е хубаво. радвам се, че успях да те науча на доста неща. ти мен също, въпреки че може би не го знаеш. бъди щастлива.
2. не усещам парфюма ти никъде. не съм те сънувала от много време. бележиш няколко месеца от живота ми просто с аурата си и те бяха страхотни. прослушах много хубава, нова музика заради теб. надявам се и ти да си щастлив и много да успееш в живота, защото го заслужаваш.
3. радвам се, че всичко е наред вече. сега ме е да не урочасам нещата с това, хаха. знам, че има още много неща, които да се случат. част от Модела си, а там... там не присъстват хора, които да ми правят живота спокоен. (в случай че отвориш това и се познаеш - някой път ще ти кажа за модела, но няма да е сега. за щастие, рядко ми четеш блога)
4. надявам се осъзнаеш колко смотан човек си в момента и успееш да се поправиш след време, навреме. и да намериш истинската си същност. на твоята възраст всички сме объркани малки лайна. никога не съм имала каквито и да е лоши намерения към теб - но си упорита и не разбираш от дума.
5. дано до 2019г. си имаме гърбовете. без теб е странно. наясно си, че трудно вадя каквито и да е чувства - ето, обичам те и си го знаеш (и също така знам, че ще прочетеш това и ще се познаеш веднага, или ще ми пишеш, за да си сигурна, че за твоята персона говоря. #вцепена ли си, че те споменавам тук?)
6. никога няма да бъдем толкова близки, колкото преди, но вчера осъзнах от колко години се познаваме и ми стана хубаво, че не сме пък хептен отчуждени. и теб обичам, и много, много ценя фактът, че те познавам. (имам идея за дизайн за татуировка и бих искала ти да го направиш, някой път ще го обсъдим)
7. ти си различна от всички останали, обсъдени досега, но ми се ще приживе да показвах много повече колко значиш за мен. адски ми липсваш в някои дни.
8. сега конкретиката изчезва.
с прекалено много хора през години съм била близка, а после нещата са се охладили по стечение на обстоятелствата. тъжно е. като цяло не струвам особено много в поддържането на дългогодишни контакти, и съм малко особен характер. ще забравя да ви пиша, ще забравя да ви звънна, ще ви забравя... името. лицето. но няма да забравя спомена за вас.
така че ако някога искате пак да поговорим след дълга пауза, просто го направете - аз съм тази, която се чувства неловко, все още опипвайки почвата с нови хора или, дори по-лошо - опитвайки се да поднови старата връзка.
човешките отношения са странни.
радвам се, че случайни хора няма.
No comments:
Post a Comment